Независимо от асоциациите с комунистическата пропаганда, този празник не е загубил актуалността си. Официален празник е в повече от 80 страни, а се празнува неофициално и в много други.
Историята му започва на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Най-много са били в Чикаго, над 90 000. На 3 май в Чикаго се събират над 65 000 протестиращи, полицията и частните охранители от детективска агенция Пинкертън стрелят срещу тях.
На 4 май е свикан протест срещу полицейското насилие на площад Хеймаркет в Чикаго. Сблъсъците стават ожесточени, избухва бомба и убива един полицай на място, 65 са ранени, седем от тях умират по-късно. Полицията използва оръжие срещу протестиращите, стреля и ранява над 200 души и убива няколко от тях. Атентаторът не е заловен, но за сметка на това биват арестувани и осъдени осем анархисти – Оугъст Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлден, Оскар Нийбе и Майкъл Шваб. Оскар Нийбе е осъден на 15 години затвор, останалите – на смърт. Луис Линг се самоубива в килията си. Губернаторът смекчава присъдите на Фийлден и Шваб на доживотен затвор. Спайс, Фишер, Парсънс и Енгел са обесени на 11 ноември 1887, известен като „Черния петък”. Седем години по-късно, убитите анархисти са оправдани като невинни. На паметника им днес са изписани последните думи на Оугъст Спайс: „Ще дойде ден…”
Започнали като справедлив протест за подобряване социалното положение на работниците, завършили трагично заради глупостта на насилието, събитията от Чикаго слагат началото на “деня на труда”, “деня на солидарността” – възприет от социалистическите и комунистически движения и партии почти навсякъде по света.
Вторият социалистически интернационал в Париж, през 1889 г., по предложение на американската делегация, приема резолюция за честването на 1 май. На следващата година той е отбелязан в САЩ, много страни от Европа, също така в Чили, Перу и Куба. От 1891 г. в Русия, Бразилия и Ирландия.
В България първият опит за честване на Първи Май е от 1890г. по инициатива на Типографското дружество. А през 1939 г. е обявен като национален празник в страната.
По време на комунистическия режим – до 1989 г., този ден се асоциира до такава степен с манифестациите, че в името на една такава манифестация, управляващите скриват истината за Чернобилската атомна катастрофа случила се няколко дена преди 1 май 1986г. В най-опасния за здравето на хората период, когато пролетен дъжд приземява ядерни частици довети от Чернобил, ‘трудещите’ са ‘изкарани’ да манифистират. Възникват асоциации между двете събития … насилието в Чикаго и задължителната манифестация в България …
През 1929 г. социалдемократите в Германия забраняват демонстрациите на 1 май, но комунистическата партия не се съобразява със забраната. Следва схватка с полицията, в която загиват 32 демонстриращи, а 80 са сериозно ранени. “Кървавият май”, който показва разрива между двете партии, отваря място във властта на Националсоциалистическата партия на нацистите.
Във Великобритания на този ден от векове се празнува началото на пролетта, но през последните няколко години в Лондон се организират анти протести, които завършват със сблъсъци с полицията.
Дали заради застраховка от евентуално разширяване на социалистическата идея или защото американците са имали вече подобен празник (от 1884г.), в Канада и САЩ, в днешно време Labor Day се празнува първият понеделник на септември.
Европейският 1 май се празнува официално от 2001 г. Целта на празника е да привлече общественото внимание към защита на временно заетите, които стават все по-голяма част от работещите на континента. Според инициаторите в Милано, явлението “временна заетост” в наши дни се асоциира като липса на сигурност, която се отразява на целия живот на съвременния човек.
Коментари