Първата на Балканите и в цяла Югоизточна Европа, пример за плодотворната българо-съветска дружба. Това са само част от определенията във вестниците за АЕЦ “Козлодуй” докато тя се изгражда и след влизането на първия й енергоблок в експлоатация през 70-те години на миналия век. Като се започне от централния орган на БКП “Работническо дело” и се стигне до в.”Първа атомна”, излизащ специално за строителите, монтажниците и първите ядрени специалисти, започнали работа в новооткритата централа.
Официалната история на българската ядрена енергетика започва през юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След технико-икономически анализ за строежа е избрана площадката на Дунав край Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от московския “Топлоелектропроект” и българския “Енергопроект”. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните ГДР, Чехословакия и Унгария.
Три години по-късно е направена първата копка за строежа на АЕЦ “Козлодуй”. В изграждането й участват близо сто хиляди строители и монтажници. Първият ток с атомен произход е произведен през 1974 г., когато е пуснат първия реактор с мощност 440 мегавата. На следващата година в експлоатация влиза втория енергоблок със същата мощност.
Тези факти и цялата следваща история на атомната централа край Козлодуй вече са част от експозиция във врачанския исторически музей. В цяла зала, наречена “Първа атомна” и оформена като команден пункт на енергоблок в централата, е подредена експозиция, проследяваща изграждането и експлоатацията на шестте ядерни блока, както и редуцирането им до два днес. Експонатите като работно облекло на реакторните специалисти, макети, използвани прибори, документи, снимки и печатни издания бяха дарени на музея от централата и от държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци”.
Откриването на експозицията уважиха много хора, които през годините са работили в централата и няколко от бившите й директори. Бившият енергиен министър и някогашен оператор в АЕЦ “Козлодуй” Румен Овчаров, евродепутата и бивш главен инженер в централата Владимир Уручев припомниха ключови моменти от развитието на централата и от своята работа в нея. А докато разглеждаше посветената на първите четири блока част от изложбата бившият директор на централата Рашо Младенов със съжаление и въздишка сподели, че тези съоръжения са можели да работят още много години.
Посетителите на музея могат да научат от представеното в залата, че в изграждането на първия енергоблок са участвали 5 строителни обединения и 17 подизпълнители. Някои от техническите решения пък са приложени за първи път в световната практика, като льосоциментовата възглавница, върху която лягат основите на корпуса.
Научаваме още, че през 1982 г. България вече разполагала с четири ядрени реактори от типа ВВЕР-440 с обща мощност 1 760 мегавата. Както е известно, сега тези енергоблокове са закрити лед натиск от ЕС и първите от тях вече се демонтират.През следващите години пък започва изграждането на пети и шести блок с 1000-мегаватови реактори от ново поколение.
Пети блок започва да произвежда ток през 1987 г., след 4 години е пуснат в експлоатация и втория хилядник – шести блок. От 2007 г. двата хилядника са единствените, останали в експлоатация в действащата ни атомна централа. Година по-късно спрените първи два блока с решение на правителство са предадени на държавното предприятие за радиоактивни отпадъци. Същото се случва и с 3 и 4 блок през 2012 г.
Много снимки в експозицията разказват убедително как е строена централата. Запечатани са монтажи с най-големия кран на Балканите “Демак”. Ясно се виждат лицата на хората от командната зала, контейнерите с ядрено гориво, първите копки на отделните строежи. Има и много държавни укази, грамоти и заповеди за награждаване.
Сред удостоените със званието “герой на социалистическия труд” са първият директор на централата Симеон Русков, началникът на строежа и пълномощник на държавата Овед Таджер и строителят Господин Йорданов. Макети и пултове от командната зала, от реакторите, дават визуална представа за мащабите на големия строеж. При откриването на залата някои от гостите се разпознаваха по снимките и разказваха подробно как и кога са били правени.
Коментари