Всяка година на 1 март българите осъмват с един от най-хубавите традиционни празници – на Баба Марта, на червено-бялата мартеница.
За хората това е начало на пролетта, отърсване от несгодите на зимата, надежда за повече слънце край нас, вяра, че ще преодолеем житейските трудности, че идва ново, по-добро време от кръговрата на живота.
Червено-бялата мартеница, дошла до нас от далечното минало на нашата история, носи най-прекрасните пожелания на хората по нашите земи за здраве и щастие. Тя е символ, но и магия, и закрила срещу силите на злото.
Затова я закачаме първо на децата си, на най-близките, на най-обичаните. Затова я изп ращаме на другия край на света, където има българи, които единствено знаят силата на нейния символ.
Митичният образ на Баба Марта
не е млада хубавица, а стара жена. С нея се съобразяват всички. Характерът й е непостоянен, когато се усмихва – слънцето грее, когато е ядосана, зимният студ се завръща.
Но тя олицетворява и обичта на бабата към деца и внуци, и справедливостта на закрилницата майка, цялата гама от нравствени добродетели, които една мъдра, възрастна жена може да носи у себе си и щедро да дарява на своите близки.
Може би заради този малко противоречив неин характер голяма част от ритуалите като че ли са насочени да я умилостивят.
Сутрин, още преди изгрев слънце, жените мятат пред къщата червени дрехи, червени халища и премитат двора, защото тя обича чистотата. После обличат дечицата с нещо червено и им закачат мартеници.
Мартеница слагат на вратата на дома, на плодните дръвчета, на малките агънца, кончета, теленца. Днес може да видите мартеница, закачена на колата, на домашните любимци.
Мартеницата – тези 2 усукани конеца – червено и бяло, носят своя неповторим символ. За българите, закачили си традиционната мартеница, червеното е цветът на кръвта, на живота, а бялото се приема като цвят на чистотата и щастието. Силно се вярва в
магическата сила на червения цвят
който ще ви донесе здраве и сила. Всеки в себе си се надява, че бялата нишка от неговата мартеница ще му даде онова щастие, за което тайно си мечтае.
Тези бяло-червени нишки, толкова уникални, свързват българите по света, където и да са те, и означават винаги и еднозначно пожелание за здраве и щастие.
Познавачите показват как се правят мартениците. Първо и двата конеца се усукват поотделно наляво, след което се свързват и заедно се усукват надясно. Възрастните жени, които ги правят, ги наричат за здраве, късмет и предпазване от злите сили.
Именно това наричане превръща мартеницата в мощен магически талисман. Твърди се, че това е всъщност стар магически ритуал, идващ още
от прабългарите, символ на пробуждането на пролетните природни сили.
Първите мартеници са били просто усукани конци. В някои краища към тях добавят синьо мънисто, за да предпазва от уроки. В Родопите има и многоцветни мартеници, а в Софийско и Мелнишко се срещат със синьо и червено. Уникални са мартениците Пижо и Пенда.
Днес към обикновените усукани конци се добавят най-различни брошки на животни, коли,че даже и ликовете на любими герои. Въпрос на избор е, но символът е само един – преплитането на белия и червения цвят.Познавачите на окултни науки откриват в мартениците
много послания
Плетеницата на конците в мартеницата например се свързва, според тях, със спирала – магически символ на мъдростта, интуицията и пророческите дарби.
Геометричната осморка те приемат като символ на богатството, а звездата, която представлява пентаграм, смятат, че носи в себе си голяма жизнена
сила и устойчивост. И по отношение на двата цвята тях ното обяснение е, че червеното, поставено близо до тялото, го зарежда с вибрации на радост и стремеж към успех, а бялото излъчва спокойствие, усещане за равновесие и свобода.
Мартеницата, сложена на ръката, или закачена на ревера, според обичая се носи определено време, докато видиш първите прелетни птици – щъркели, лястовици, които идват с пролетта. В повечето случаи след това те се закачат на плодно дръвче. Според някои обичаи на село мартеницата се слага под камък и на деветия ден се поглежда дали около нея са се струпали мравки.
Това означава, че годината ще бъде много плодородна за земеделците.
Седмицата, започваща от 1 март, в някои райони се нарича броени дни. По тях се гадае какво ще е времето през годината. Другаде – всеки си избира един ден до 22 март и по него гадае каква ще му е годината. Ако е слънчево – ще е успешна, ако вали – трудностите ще са повече.
С мартеници се закичват и в съседна Румъния, но само жени и деца. Носят ги в Западните покрайнини, където живеят българи, в Преспа и Голо бърдо в Албания, както и в някои райони на Македония.
Легендата
Има няколко легенди за произхода на мартеницата. Една от най-разпространените е свързана с хан Аспарух. Когато победил византийците и обявил българската държава, ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра.
Според обичая жертвената клада трябвало да се запали със стрък изсъхнал копър. Но наоколо не намерили растението. Докато ханът се чудел какво да направи, на рамото му кацнал сокол, на крачето на който имало завързано с бял конец снопче копър. Но конецът бил обагрен в червено от кръвта на птицата.
Оказало се, че сестрата на хана, Хуба, която го очаквала далеч в техния дом, сънувала сън и разбрала, че търси копър за жертвоприношението. И му го изпратила по любимата птица. А кръвта била от дланта й, одраскана от сокола.
Ханът запалил огъня, а червено-белия конец завързал на ръката си за спомен. Месецът бил март. Денят бил Първи. Това било началото на тогавашната Нова година. И оттогава всички носят мартеницата.
Коментари