Мината М-16, известна от времето на войната във Виетнам като “Скачащата Бети”, най-вероятно е вдигнала във въздуха завода в Горни Лом.
Причината за експлозията, която изпепели двете помещения на цеха за утилизация, може да е неуспешен опит за разглобяването именно на този модел мина, твърди военният експерт Найден Илиев.
Внесените от Гърция у нас боеприпаси са били от видовете М-2, ДМ-31, М-16 и М-14. Всички те, освен че отдавна не са на въоръжение, са забранени за употреба и от Отавската конвенция. България и Гърция са се присъединили към международното споразумение през 2008 г., което означава, че до 2012 г. е трябвало да унищожат напълно противопехотните си мини.
От наша страна това е направено, но очевидно гърците са се забавили, а единствената в света фирма, съгласила се да утилизира мините след този срок, се оказва “Видекс” АД.
Мини не трябва изобщо да се обезвреждат чрез разглобяване, а само като бъдат взривявани, заявява експертът Илиев. Според думите му това е единственият безопасен начин експлозивите да бъдат унищожени – на специално предвидени за целта площадки, достатъчно далече от населените места.
“Взривовете се товарят в автомобил и се откарват на съответното място – пояснява Илиев, който сам е участвал в такъв процес многократно. – След това мините се подреждат по точно определен начин, така че детонацията да унищожи всичко. Отгоре се поставят тези, които са по-чувствителни, а отдолу останалите – по-старите, които може и по-трудно да избухнат. Върху тази купчина се поставя една шашка с детонатор.
По този начин след като се взриви, на мястото остава само една огромна дупка.
В Горни Лом обаче не са подходили по този начин. Там мините са се разглобявали.
Три от четирите вида, внесени от Гърция, обаче са били херметически затворени, направени така, че никога да не може да бъдат отворени повторно, след като веднъж са били запечатани.”
Въпреки че боеприпасите докарани от Гърция в Горни Лом никога не са били на въоръжение у нас, те имат богата и мрачна история. Най-опасният от четирите вида мини, които са били докарани у нас е М16 – “Скачащата Бети”. Тя е използвана за противопехотни заграждения. Американците я разработват на базата на немските s-мини, чиито планове са намерили по време на Втората Световна война. Мината се състои от чугунено тяло в тънък стоманен ръкав.
“М-16 има два или три детонатора вътре в зависимост от модела – коментира Найден Илиев. – Аз предполагам, че в Горни Лом са рязали именно тази мина на струг. Тя има два винта, които задържат детонатора вътре. Според мен те са се опитвали по някакъв начин да го махнат.
Тя е с цилиндрична форма, прилича на консервена кутия. За да се извадят детонаторите, трябва да се среже целият долен край. По всяка вероятност в Горни Лом е имало взривни вещества около самата мина. Също така взривът може да се е предал и по верига. Ако едно парче удари друга – тя също ще гръмне, осколка от мина ако достигне до тротил и той ще се взриви. Тротилът гори с 6 км в секунда. Не е задължително да е имало ударна вълна.
Самите американци казват, че М-16 може да е опасна на 100 м, което не е така. Действителният й радиус, в който поразява напълно, е от 10 м.”
Друг вид мини, които са били утилизирани в Горни Лом, са “М-2”.
Те също са американски противопехотни мини, използвани по време на Втората световна война. Макар отдавна да не е на въоръжение в САЩ, голям брой нейни варианти могат да бъдат открити в Кипър, Иран, Ирак, Корея, Лаос, Оман, Руанда, Тунис и Западна Сахара.
А копия на тази мина са били произвеждани и в Белгия, Пакистан, Португалия и Тайван.
Мината се състои от основно стоманено тяло, съдържащо шестдесетмилиметров контейнер, свързан с висок тънък взривател. Когато се задейства, основното й тяло излиза от обвивката.
Специален предпазител предизвиква пиротехническо забавяне и задейства мината, когато тя се е вдигнала на два-три метра височина във въздуха. Смята се, че смъртоносният радиус на действие на мината е около десет метра.
Антиперсоналната мина DM-31 е германска и през 60-те години се е произвеждала в заводите в Карлсруе за нуждите на Бундесвера. Тя тежи 3 килограма и съдържа 510 грама тринитротолуол. При задействане, касетата с взривното вещество се изтласква от силата на изгорели газове на височина 1-1,2 метра. При равен терен заради ниската височина, на която се вдига, може да нанесе поражения на живата сила на противника дори до 100 метра.
Интересно е, че според правилата за безопасност на въоръжените сили на Федералната република тя може да бъде премествана или утилизирана само от сапьорите,
които са я използвали.
В резултат на присъединяването на Федерална република Германия към Конвенцията от Отава между 1995 г. и края на 1998 г. мината е снета от въоръжение.
Тъй като федералното правителство никога не е съобщавало за унищожаването на DM-31, за разлика от тези на други видове мини, военни експерти предполагат, че всичките оставащи запаси, над 795 000 мини, са били предадени на гръцките въоръжени сили.
Всичките тези три вида са т.нар. скачащи мини. Те поразяват чрез осколките – парчетата, които се разпръскват след взрива. Тези частици са изключително много, защото самите мини тежат няколко килограма. Най-малката и сравнително най-безопасната мина, утилизирана в Горни Лом, е М-14.
Тя е съставена от пластмасово тяло и единствено нейният детонатор може лесно да бъде отстранен. Нарича се фугасна мина и поразява единствено крака на този, който я настъпи. За сметка на това обаче откъсва крайника.
“Детонаторът й е вътре, завинтен с една пробка. Тя се утилизира лесно – само трябва да се отвинти пробката и да се махне детонаторът”, казва експертът. Според него, макар че все още се практикува по света, рязането на мини с детонатор рано или късно води до трагични инциденти.
“Някой може да разглоби 10 000, 20 000, но на 21 000 рано или късно се получава инцидент. Самите компоненти са закрепени така, че да не бъдат отваряни. По резбите на отделните части се поставят специални херметизиращи лепила така, че сглобени веднъж, те да не бъдат повече никога разглобявани – категоричен е той. – Причината, поради която според мен се е случила трагедията в Горни Лом, е същата като тази при инцидента на Петолъчката. Някой е разглобявал боеприпас. И там бойната глава на съветска ракета, въпреки че върху нея има надпис да не се пипа, някой я е разглобявал, за да гръмне.”
Коментари